Повлиян от днешния пост на Djindjifil, който прочетох преди малко (мацката е в поредния як  град), реших да публикувам 1-два мемоара за пиратската столица на Европа. 

     Първо, Ам-дам си е Ам-дам, не мога да го сравня с нищо друго на стария континент, а, ей Богу поизръшках доста от него. Тя е напълно права, че града има собствена атмосфера, представете си, щом от раз го е усетила...

    И това не са "Rode lantaren wijk"  ил червените фенери, как ги знаем, или примесените наоколо "coffeeshops",  притегателни за не особено уважавани от мен субекти. По-скоро, интересна е смесицата от хора, интереси, култури, които някак си не са в разрез едни с други. Поне, не генерално...
 
   Жалко, че не разполагам със снимков материал под ръка,  последно сгради съм снимал ;)

   Та  -   Посещение първо:

   Най-тъпото - с наште. Далечната деведесе и осма, валеше като из ведро,
as usual, де! Единственото готино е, че с братото си почесахме крастата, едно задръстване ни заби за окол 1/2ч пред един кофишоп, където влезохме, уж, по малка нужда ;), а на излизане имах нужда от първа помощ.
Малий,  игас тревата!!! Озабихме са! Но крастата беше начесана :)!
  Ще перефразирам един от лозунгите на Ам-дам - "They say, I"ve been in Amsterdam, but I don"t remember",  в смисъл, всички се оплакваха, колко валяло, бът Ай дон"т римембър! :) Томи, брат ми, си купи кецки, купихме си и доста ска и реге, както и чадел "om mee te nemen" или "за вкъщи".

   След некой и друг ден, под влиянието му, братото реши самосиндикално да подстриже чемшира на зетя, но неподплатения с опит ентусиазъм насмалко не доведе до насилствената ни екструдация на улицата :D 

     2de bezoek  ил посещение второ: 

 Вече втора година студент в бая тъпия град Гент (Столица на най-глухата провинция - Източна Фландрия). Приятелката ми беше при мен, а аз като никога имах некой финанц над екзистенц минимума, който реших да вложа разумно - в Амстердам! 
Проблемът бе, че отдадох паритетен приоритет на Хайнекена и купона,  без да преценя адекватно изцедените си от непрестанна работа жизнени сили, поради което аха да ме опандизят. Общо взето, тръгнахме с 50-ина евро на пънкария, снимахме се по Дам, Nieuwmarkt  ( по кофишоповете, демек ;), където непрекъснато ни се лепеха разни печки, дет само не ти го тикат в ръцете, за квото и да пускат оферта. Бех леко зелен в етикецията с тям и по нашенски една идея по-груб, което  явно свърши работа. Чувал съм истории, как учтивия тон пращал в болница... 

  Вечерта се забихме в една кръчма, където бях привлечен от агитка ултраси на  Лийдс, не че ме привлича начина им на живот, но бяха весели. Без да се усетим, пак целнахме бингото, щото ония знаят,  къде да ходят - 1/2L Хайнекен - 2,5е, жива далавера. For instance,  насякъде е от 4-...е. Та, наквасих уста и душа, и айде некъде надругаде. Тук му е мястото да упомена,
че според един приятел, голям купонджия и денсър, нощния (културния) живот на Ам-дам се дели на, приблизително, 9 нива. А, ето как се степенуват:

1 ниво - това на културните гайдове, гдето пише за восъчни фигури, художници с по едно ухо и театрални премиери, състоящи се от монолози (на квото се сетите). Там са кръчмите за застаряващи Ausie хипита и секви аматери. 

2 ниво - кофишоповете и тям подобни вертепи. Общо взето, скучни места, където не се предлага дори бира.

3 ниво - кръчмите за "eerstekeers", в смисъл, такива, дето са за сефте в града - там бирата може и да ви се стори солена на вкус ;)

4 ниво - кръчмите за "браншовици", демек такива, дето половината време са по кръчмите а другата (безсъзнателната) половина - по стадионите или спорадични трудови заетости. Бирата е на цени по всеки джоб, има и много настроение.

ниво 5 - кръчмите и клубовете на местните, или както правилно се наричат на немски "stamkneipe", където "stam" значи "корен", "kneipe" - "кръчма".
Весело е, никой не ти прави проблеми да си свиваш (но пафкаш на улицата),
хората са отворени, но предпочитат да говорят на Нидерландски. Бирата е тънка, а и ония яко черпават. Излишно е да упоменавам разликата между произвеждания у нас Хайнекен и този там...

6-о ниво принадлежи на клубовете с тематична музика, преобладават готина електроника и реге. Хората се веселят, химийките са на почит, гангата също. 
По правило, хората са отвсекъде, мъже, жени и всичко между тях... По правило се пикае на улицата, кенефите са за всичко друго ;)

7-о ниво - не съм бил (по разкази на очевидци) - тематични партита по разни апокрифни клубове или зарезани заводи, където обикновено се запознаваш с хора, дето тук за да ги видиш от 200м ти искат по два-трийсе лева. Разказвали са ми, че там е истинския купон, където наживо пуска, например, печката от фейтлес или флинт от "продиджи" 

8-о - нивото на абстрактните - това, например, може да се сравни с описаното от друг блогър в Тайланд, например, автентично садо-мазо
 за ценители (а такива там ич не липсват). Може да има и музика, но не мога да си представя, като какво е...

9-о - всичко, което не се включва в по-горните описания, например, купоните на clandestinos, мега нелегалните, в прекия и преносния смисъл. За тях  ми идва само една фраза от дискавъри ченъл - "Муравеи никогда не сплют!"


         To be continued...