Днес, 11.01.2008-а, почина големият алпинист, общественик и, въобще, човек, Едмънд Хилари. Истинските мъже на едно адски трудно време си отиват един по един, прекланяйки глава без тревога пред единствения природен лимит, който признават. 

          Обикновено, името му се свързва, най-вече, с височката Чомо Лунг-Ма, планината майка на всички непалци. Освен неин покорител, сър Едмънд бе и негласен "баща" за тези корави и чисти хора. Със стотиците си благодеяния за този поднебесен Рай, извършени само и единствено под подтика на най-чисто благородство, вярвам няма Непалско или Тибетско дете, което да не е мечтало някой ден да бъде като него. 

   В личен план, за мен Човекът Едмънд Хилари е един  истинен, реален образ на достойно човешко съществуване. Може би за мнозинството е наивен и нереален, човек с излишно свободно време, вероятно... Всеки има право на собствена преценка, все пак...

    Спомням си, кога чух за него за пръв път - возехме се с безкрайният трем No5, на път към милионите Витошки малини. Със дядо ни обожавахме да играем на столици и държави, там тайни нямахме. Особено любима ни беше загадъчната и екзотична страна със особен флаг, с най-изчанчената столица... Все си чупехме езиците в името и... Веднъж дядо ни разказа за нея неща далеч по-красиви от приказките и ни спечели за цял живот... Едно от тях беше за подвига на Едмънд и Тенсинг, друго, пък, за будистите, както и за върховете и пр. и пр... В гласа му имаше нещо особено - чувствахме едно особено напрежение,  което се чува само когато доблестен мъж говори сериозно за друг такъв... 

   Е, по реда на естествените закони, вече и двамата са в един по-красив свят.
Не се смятам за особено набожен, и все пак, смятам, че Рай има! Една зселенска логична справедливост - краен пристан на доблестните и истински хора, с чисти душа, и сърце!...

   И, мисля си, това е един огромен стимул да живееш достойно - да имаш шанса да си "в компанията" на подобни образци, както на Земята, така и отвъд нея!

                                  Почивай в мир, Учителю!