Това е точната диагноза! Не ми се работи, камо ли да седна да уча...
И, въпреки всичко, знам, че ще се оправя като междувременно не спирам да се радвам на живота. Миналия уикенд в Каварна беше много як - 3 дена кретенясвах и се сливах със соленото море, колкото ми душа иска...

   Не ме разбирайте погрешно...Не си падам по моторхед или менЪфуор или къв да е подобен бутафор... Израстнал съм с рок музиката (поредната  весела история, която ще разкажа по-късно), но съм отчаян от нелогичното и възприятие от широките маси с дънкови елечета и гангренясали кубинки, мъкнещи се с галончета евтина бира по плажа, потупвайки се по косматите шкембета...

          Истината е, че работата ми през последните две календарни години не ми позволи да видя морето, като с натрупванията тези години стават, всъщност, четири. От друга страна, някак си не мога да включа в сметката Средиземно и Северно, един вид, не са морета в смисъла, който аз влагам в понятието... :)
          
          Именно по тази причина се хвърлях в нашето Черно като същи Ихтиандър и спирах да плувам чак когато едва различавах силозите до плажа, дет са украсени като крепост. А в съботата ми хрумна една много весела идейка, реализирането на която ме изпълва с приятно задоволство, а именно да направя любимата си пясъчна фигура на плажа и тематично да я подаря на Кро... 2-3 часа само вадех пясък от прибоя, образуван от малките вълни, за да стигна количеството за средноголям Нилски екземпляр. Интересното е, че за черупки от черни миди и по кофите рових, ако да е пълно с мидени ферми наоколо. Много странно! Е, след три часа беше готов, въпреки началната ми неувереност по отношение на спазване на пропорциите и достоверен външен вид и (понеж умре леля Дзимбила) да си кажа, мисля че се получи никак нелош (апарата като се върне от Варна ще публикувам снимки). Снимахме се а-ла крокодайл хънтър :) - Луната го натиска за опашката, Кроко го е натиснал да не мърда, а аз соча нещо по зъбите му, същински Стив Ъруин (r..i.p)... :) Всъщност, най-много му се изкефиха две братчета-близначета (какъвто съм и аз),  които веднага му взеха мерките :)...
Бях, горе-долу, на техните години, когато с брат ми наблюдавахме група унгарски батковци и впоследствие пресъздадохме техния алигатор...

       Вечерта в Събота се очератаваше поредната хеви-метъл тъпня. Осъзнах тогава, че не е зле да опитам да вляза в контакт с Цонко Цонев и да поговорим за разширяване на музикалния диапазон, тъй като, например, един хард-кор фест би събрал твърдаците на целия п-ов, както се случва всяка година на новисадския  "Екзит". Също така, сигурен съм, че един хубав слънчев реге фестивал би привлякъл много повече народ, отколкото вече станалият тривиален енюъл апиърънс на прошарени бивши рок-величия ... За ска или подобни не смея и да мисля, тук сме на галактики от европейската сцена...

   Както и да е, запихме с Луната, Теодора и Крокодила, докато не стана време да заминават на данннн-данннн-даннн хепънинга. Таман навреме се появи чичо Тошко, съседа по балкон (а те бяха сляти) - стар морски вълк, пълен с весели истории. Та, залафихме с него, почнаха се едни наздравици, дойде брат му, малее. По едно време извадиха едно много ценно и уникално мезе - сушено филе от акула. Е, с те такова суши, бай Ви Ганя три шишета пресуши :)

    На другия ден се къпах поред в Балчик и във Варна, казахме си хаста пронто с морето и се отдадох на друго голямо удоволствие - найтрейнинг към София (обратното, обаче, е по-яко). Както можеше да се очаква, лудницата беше тотална - метали, скейтъри, хипари - всичката весела измет на България бе изпълнила трена до краен предел. Просто, едно от най-яките ми пътувания към софето - яки хора в купето, като никога ВРЪЩАХ РАКИЯ!!! от морето,  а и за капак се харесахме взаимно с една готина кака и в резултат, от Понеделник насам се чувствам като Дух-куче или надрусания Кастанеда :)

 А утре заминавам за Огняново, да се поразложа в минералните басейни, като вечерта се очертава яко парти, тъй като снахичката чуква 30-така, а в Събота, по същия повод в Петрич... Мутрии, пазете си царевицата...Идвам!

Пък аз не можах да отида... а много исках да присъствам точно на даннн-даннн-даннн хепънинга... Иначе Каварна ми е много любимо местенце.

Колко още възможности ще имаш само, кмето е млад, а и местните си го обичат, ше го преодобрат нàесен

евалата Митя, наново го преживях :)) Не знаех , че списваш тука , ще наминавам :)

Но, с кой имам честта?