Като самостоятелно обособена природна зона, морето винаги е представлявало обект на любвеобилни усещания и чист детски порив от страна на цялото ми същество. Дори и сега, подгонил трийсетака,му се радвам като в ония първи години, когато и най-малката вълничка в габаритно отношение си е била за мен цяло цунами. Може би, някой ден същото това море ще ме прибере, заради безрасъдството с което се отдавам на неговите ласки, но за мен това ще е една красива, чиста смърт, без ужас от случващото се, а може би - просто едно сливане със синия безкрай... От дете гледам на него като на басейна на Господ, толкова е красиво, спокойно и чисто, че вляза ли в него, нерядко, направо се унасям...

  Също така, голямото удоволствие от спомените се крие не само в спокойната му синева, но и във всичко това, с което го асоциирам - топлина, веселба, хедонизъм... И, макар, последният  обичайно да ми е малко чужд, на морето се отпускам докрай - дали докато плувам, дали докато се веселя, играя волейбол, например, или си пия коктейла, чувствам се съвсем друг човек. Такъв, който не бърза за никъде, който не се сеща за милионите комари (и техния човешки вариант - комплексарите) наоколо, такъв, който е изтъкан от нишки, жадни само за удоволствия...

  По тази причина, с радост ще споделя с вас всичките си весели морски моменти от древността до днес. Поне тези, за които се сетя, де ;) !

има някаква магия в него...да:)