Каченото с толкова пот го смъкнахме за няма и час. Долу се разделихме, някои хванаха стопа, а  ние с Ицката решихме да се приберем пеша. Аз, понеже душата ми пееше, въпреки натрупаната умора и перспективата за безкрайна вечер, Ицхак - по понятни причини :) 
  По пътя една змия ми изкара акъла и замалко да се блъсна в един Даф.
  След един час си бяхме вкъщи - душче, лаф с другите, подреждане за рождения ден, отскок до магазето и докато се усетим, първите празнуващи се беха подредили на вратата като Торин и съдружие.
  Опънахме, значи, една голяма маса на верандата, нарязахме салати и мезелъци, и Светльо като почна да вади - коняци "Плиска", ромове "Кептън Морган", цялата цветова палитра "Хавани", водки секви, шливи, крушевици... То, помагачите, верно, бехме много, ама шишаните бяха x2. 
  По някое време стана неудобно да седим на верандата, щото съседите отдавна бяха изпозаспали, та се замъкнахме на един неработещ бар на брега. Ето малко фотоси:
  
 

 

  Гус"ина отляво е денденика

 

 Болкън мафиа, ко да ги праиш :)
 
 Имаше и по-разгорещени

 

  По некое време, ората почнаха да се опиваат!



Не, бе, френч, ни сам мислио да си се напио...
Само много тъпотии почна да дрънкаш, а и бая бутилки 
строши, та "се те бех смаал...

 

Не знам, по каква причина, но около 23 часа останахме без светлина. И тогава се почна същинското свинене!!!

 То се чупиха бутилки, хора падаха, ставаха и то само пак да паднат... С толкова трошене, изведнъж, алкохола стана дефицитна стока и като предвидлив пияч, почнах да съхранявам оредяващите видове. 
  Сейфът ми се помещаваше под стълбите (като най-тъмно място) и аз често-често го навестявах за дегустация или ако някой споделеше, че е останал без пиене. Там си и оставих тютюнеца, щото като седнех, не гледах коя бутилка вдигам и ми идеше желание да опъна някое и друго кълбе към напитката в абсолютната тъмнина. МММай прешъз-сссс...! 
  Идилията продължи около час, а етикетите се сменяха със скоростта на германски марки между двете войни. По едно време се усетих да се социализирам, макар и кОпона да позагасваше. Реших, че е време God да е DJ ;)



  Dah, man, mi saund machine!...
Много реге, ска и електроника се изля нея вечер...

  По някое време ожаднях и се върнах към хайдспота си,
където с гняв установих, че някой мародер ми е опразнил килерчето... Нежели, и тютюна ми бастисал, мизерникът!

 А, може би, ми направи услуга, тъй като светлините изведнъж почнаха да правят уавв-уавв...




...And gone!...



... Ха-ха-ха! :)

  Усещането е много странно... като при удавяне... :)
С тая разлика, че се давиш в собствения си океан...

 От към един насетне, се усещах хем супер жив, хем не знаех, дали, пък, не сънувам. Мислех си ту едното, ту другото...

  Междувременно, почти всички бяха изчезнали... А някой от тях с тютюна ми!!! Р-р-р!!!
  Хванах Ицката и му заръчах да ме води към квартирите на другите за да си взема моето. По пътя, изведнъж, съзрях светлините от другата страна на лагуната и реших, че това е нечовешки далеч, но продължих. Интересното бе, че се усешах сякаш не ходя, а летя и то така, под ъгъл от тридесет градуса - 
като ударен самоует. Колко сме вървяли, не знам, но по едно време бяхме на един кей, пред едни врати, но колкото и да лумках и виках, никой не пожела да си ми върне табака...

  В тоя момент видях светлините на Пераст от другата страна и си казах, че тва пак няма да го вървя. Ицо пита "Е, добре, а как?"
... И тогава ми хрумна - ще повикам гондола!!! Ицо много се учуди, но ми услужи с телефона си. Добре, ама аз се усетих, че и да съм знаел телефона на някоя гондола, явно съм го забравил... Тогава ми хрумна, че 4-5 км не са много и можем да ги преплуваме за два часа и почнах да се събличам. Казах на Ицката да си потърси плик за дрехите, щото оттатък щеше да ни е студено, когато забелязах, че идеята искрено го смути... "Ааре, бе човек!" - викам му - "Ако се уморим, най-лесното е да се върнем!!!"
А той - "Бе, човек, не е толкова далече, виж..." 
Аз: "Добре, ама гондоли няма, нали!?!..."
Ицката: "Бе, пеша е на..."
Аз: "Аа, не! Втори път, не!"

...Тогава Ицката ме е усетил и подхвърли: "Аа, имам предвид да походим, докато хванем таксе..." ;)
"Чудесна идея!" - помислих си...

На другата сутрин се събудих рано, но още нетрезвен. Е, все пак, бях достатъчно наясно, че за пръв път през живота си съм изпаднал в Delirium Tremens вследствие физическата умора и изпития алкохол...

  Но, пък, пеша сме се прибрали,а аз даже съм събудил хората и съм им сготвил... :D:D:D