Хе, Нови сад, та, Нови сад... Да се и у гладната кокошка, нема Нови сад за мен тая година ;)

  Става дума за Ниш, където сменяхме влака. Както писах, хубав град, а хората – нищо общо със нашите улици. Въобще, като изляза по София и се сещам за имаше една компютърна игра – караш и мачкаш зомбитата, е тва ми се ще. Много анцузи, много нещо...

  Сърбите таман ги тресеше предизборна треска, щото държавата беше на такъв хал, че никой не искаше да става премиер, а Тадич само се чудеше, къде по Азия да се скрие, сакън го попитат, кога косовските шкипетари ше си имат собствено посолство в белия град.

  Не знам по каква причина, Ниш ми приличаше на нещо средно между Оостенде и Валенсия, само дето лепотиците не беха никак трътляви, даже напротив ;)

  Иначе, първото впечатление:

Note: Датата е грешна!

  Та, повъртяхме се там, понасъбрах впечатления, просто ми хареса! Около 19 привечер, най-накрая, нашия влак тръгна и пак се занареждаха едни селца, едни поля, малки градчета, дружелюбни циганета и пр. пор-ла-каретера феномени ;)

  По някое време се стъмни и вече се усетих, че ме (ни) чака една яка нощ! Найттрейнинга ми е един от любимите начини на придвижване, още от времето на морските катуни – цял влак ненормалници, запознаваш се с хора, пийнеш тук, пафнеш там, на трето място хубава музика, кажеш си някоя приказка и ей ги Бургас и Варна... Така очаквах да стане и този път, само че щях да сляза в Бар (хаха, нещо по средата). Ето и хората, с които пътувах:

Чике Джука, в някакъв невероятен момент, в който не просто не кърка, ами и похърква...

  Ицката, който изпи всичкото Йеленско пиво околовръст, успя да си забрави паспорта, имаше интересен стоп до Ниш и като се понапи, до сутринта обсъждаха международното положение с един Босненски овчар пред кенефите ;) Не си измислям, овчар, и то с отличен Английски! Тия Балкани ;) ...

   А това е Ники, до него само ръчичката на Дани(ела). Да не решите, че Ники свива, няма такъв момент! Човека си пази сивите клетки, щото благодарение на тях е национален шампион по Го и некст мънт гордо ще бъде нашата гордост на олимпиадата в Киото. С него играхме шах и говорихме за Японска култура и традиции. Компанията се допълваше от чаровната варненка Дани, която за щастие не е попаднала в обективите през същата деградантска нощ. Имаше и един юнак, Младен, ама с него тя си говореше повече. Аз слушах историите на чике Джуке, помагах му с неговото благо вино, пихме от моята ракия, после той извади коняк, а призори имаше и водка. На 65г, тоя човек ме скъса!

  Към 5.30 успях малко да задрема, а като си отворих очите видях това: