* Сръбското "Наздраве!"

      Както е видно, това лято спадам към будалите, дето се виждат със Слънцето, баш когато най-малко искат - сутрин, с натежали очи и вечер, когато едва мъжди и не е трудно да го сбъркаш с другото светило. Хем завиждам на отпускарите, хем не. Като дойде Септембър, блог пространството ще се напълни с второразрядни описания на турския и гречкия бряг (любимите на всички ни Халкидики, Тасос, Мармарис и пр.), реликтните къмпинги по нашето Черноморие, където единствените перманентни фактори са студената вода, вонящите кенефи и коли-бактериите, разкрасени тук-таме с някое по-екзотично описание, да го наречем Таиланд, простиращо се в най-добрият случай до ръба на шведската маса... Така че, кому да завиждам ?!? ;)

   Всъщност, доволно предвидливо си взех моето още в началото на годината под формата на един парти-уикенд в Кавала, както и една луда седмица в Montenegro/Црна гора,  знаейки че лятото ще се счупя от бачкане, а колко ще да продължи то, Фата Моргана...

 За Гречко що да река - ит"с алл вритън. Искам само да вметна няколко инатливо пропускани факта, за които нашето блог общество си мълчи:
Първо и много важно - има много красиви елинки, със удоволствена (за окото) структура, палав поглед и чиста усмивка. 
След него идва да се признае, че в Кавала дори и през Март има луд нощен живот, което не бих повярвал, ако да не бих лично засвидетелствувал. Тук му е мястото да упомена, че не става дума за мазни бозукита и шкембеджийски сиртакита, подплатени с евтина рацина, бюджетна саладка и фургане на карамфили, а за превъзходен ресторант, хотел от най-висока класа и клубове, където въртят истински Амстердамски диджеи, за каквито педалска "Ялта" няма да дорастне скоро...

  И така, нетипично за юпито, в което превърнах приветливия младеж, чийто живот поех в свои ръце преди 30 годин, една сутрин в последния ден от месеца Април, се озовах в доволно мръсен трен на "БДЖ-Интернешънъл", композиран на глух коловоз в западния дял на централната гара, който превозваше роднини до и от Цариброд, Босилеград, Нови сад и околността. Крайната дестинация се намираше някъде по каменистите краища на Черна гора, за които в момента не мислех. Всъщност, съзнанието ми бе окупирано от странното усещане за подход към отдавна забравен наркотик, каквото ме спохожда, евентуално, ако реша да акомпанирам за "афганистанац". Този път, елемента на неестественост се състоеше от любимо превозно средство, самар, агитка, непопулярна дестинация и мъглява форма на реализация, въобще, що бе то да патоваш...

   Когато влакът потегли, се чуствах точно както при първия си скок от скала след много години или тренировка на забравен спорт от далечното минало. Мисля че за това вина има адреналина, но неконтролирания приток е изцяло по вина на производителя му!

   Както и да е, през речни долини, каменисти планини и китни селца, влакът ни не бързаше за никъде. Нито пък ние! Очите шареха и попиваха, пейзажите се сменяха, формата на приветственост от страна на оригените следваше курса на антроположки полеви уъркшоп, един напълно представителен фациес на късния холоцен - в началото трена, като нещо шумно, динамично и превишаващо значително човешките габарити биваше стилно отблъскван посредством всякакви набързо издялкани от природата отбранителни средства. Следващият етап описваше ритуал на натурално-стокова стокова размяна, чрез която и двете страни печелеха удовлетворение и неизбежното взаимно проникване. Процесът, като всеки друг исторически такъв, бе бавен и непоследователен, но се ограничи в рамките на половин ден от една човешка отпуска, което недвусмислено говори за една интегрирана прозападна ориентация и трансгранично сътрапезничество. Друг е въпроса, защо 30 млади Български поданици още не са решили дали ще слязат в Бар или Игало, в младата република ъв Монтенегро, решили са за целта да прешетат Велика Сърбия при наличието на кръгла планета, окупираният от тях вагон представлява светъл пример за международен контрабанден канал на алкохол и той бе най-често задаваният такъв, с един енергичен Херодотов напън, докарващ в крайна сметка само форма на логически мазохизъм на униформените глави. Последният етап се заключаваше в становището "щом стражите са ви пуснали, значи ставате за крадене"!...

    Привечер, влакът за пореден път успя до Нови Сад и се изтръска от нас като пенсиониран котарак, готов да умре, но да стачкува навръх светлата дата.

    Тук е полезно да уточня идеята на нашата мисия, а именно, да участваме в поредната среща на Болкан мафия, клон на небезизвестната групиривка на каучсърфърите, които щяха да се изсипят от всички краища на стария континент. Каучсърфърите са племе, което се отличава с нездраво гостоприемство и баснословно любопитство. Корените му се губят някъде в просветителски настроените щати на Америка, а метастазите му са обвили здраво Майката Земя. Наскоро провеждах обследване за тяхното наличие в Микронезия и се оказа, че каучсърфъри има и на Бабелтуаб, към която сушинка изпитвам необяснима привързаност... Но да се върнем на родния п-ов!

   Нови Сад е красив град, с изключително младежки дух, хормоните струят буквално отвсякъде, присъствието на академична общественост е осезаемо, а магазините не се зареждат от "Илиянци". Ето и първото ми впечатление:

защо не ти го виждам първото впечатление???

Абе, да ти кажа, и ние от хоспиталитито сме си доволно лудички............ :)))))

Предполагам! Но не познавам никой от хоспиталити клъб, то и с каучърите се получи инцидентно, всъщност! :)

аз пък каучърите не ги познавам:)