Постинг
13.08.2008 15:41 -
Живели!3
.jpg)
Просто онемях!
И като си помисля през какви сухи планини преминават такива красиви реки, въобще, целия Пинд мяза на каменна пустиня, само в Бока е по-човешко.
Много е весело, обаче, тва дето като се погледнеш надолу и свят ти се завива :)
Как са правени тия жп-линии не смея да мисля...
Най-накрая, след няколко часа пропасти и висене над тях, слязохме в ниската прибрежна част. Най-крайните части са блатисти и имат много специфичен вид:
А тия, сякаш наводнени планини, ме накараха направо да зяпна от почуда, нал на нашто морйе таквиз нищица нямаме, та аз си глътнах граматиката...
Около 10 и нещо, в крайна сметка се смъкнахме на гарата в Бар и се заоглеждахме наоколо. Значи, определено се набива на очи, разликата в стандарта между Сърбия и Ч гора. Както разбрах по-късно, в определени части метъра върви по около 24000 е. Т.е. - мечтата за новоизлюпилата се руска олигархия. След кратка организация и пазарене, се озовахме в един автобус.
Всичко това са юнаци (и юначки от Болкан мафиа), а в дъното като Симеончо съм се кътнал Яз! ;)
Който, пък, автобус щеше, а и ни откара до крайната дестинация - село Пераст:
Та, събрахме се ние на центАра на селото, пред магазин пълен със студена бира, където вече бяха допълзяли определени Белгийски и Латвийски елементи и зачакахме. Аз, обаче, не бях ял нищо още от Българско и реших да отида, да поседна край тез мили хорица и да ги погледам, как се отварят миди с лъжица. А и, понеже повечето разговори бяха на руски, научих, че в Которйе харашие дубльонки йест и някои тайни от миналото на Медведев ;)
Докато разсеяно чоплех мидите с предварително подготвено за целта кутре, ръгнах и една рибля чорба, ей така, колкото да гепя ноу-хауто.
Вече сит, реших да се завърна на сборното място и какво да видя - нема никой! ;)
Ми, ся? - викам си и отговор не търся. След известно време, все пак, се появи Дани с нашия местен, нещо като организатор, Влатко, образ и половина:
И понеже си бехме последни в акомодационно отношение, ни се падна най-яката къща. Като отворех джама, виждах това:
А и успях да прееба Ицката да спи "в ковчега", както му викахме ;)
Милия, челото му стана като негър-бинту за една седмица :)
Та, след като се настанихме, един по един се избанихме и се хванахме да опознаем терена. Влатко ни запозна с един айриш диджей, дето шеще да пуска на купона на другия ден и веднага се усетихме, че сме на една вълна.
А тъй като вечерта предстоеше купон в един пич, Маринко, реших да не губя време и да сготвя за моите мейтове:
При наличието на толкова риба в тоя залив, трябваше за мой срам да купувам замръзнал аржентински хек., но нямаше алтернатива. Ноу-хауто бе вече усвоено, а риблята чорба - обещана! А какво се получи... Е, някои от пирувалите позачитат тоя блог, трибуната е тяхна ;)
Все пак, в казармата и куче съм готвил, от което само ноктите останаха!
Това е нашия малък, весел "колектив":
И се почна една хубава вечер...
Няма коментари
